Живеех в богатство, но нямах спокойствие

Живеех в богатство, но нямах спокойствие

Живеех в богатство, но любовта ми изчезна. Така започва разказът ми. Когато почина вторият ми съпруг, три години не погледнах към друг мъж, въпреки че не ми липсваха обожатели. Трудно понасях загубата и почти всеки ден ходех на гроба му. Сядах на малката скамейка и си говорех с него сякаш беше още между живите. От тази лудост ме спасиха приятелите ми. Веднъж една колежка ми показа обява във вестник, в която се споменаваше, че млад мъж си търси жена, с която да прекара остатъка от живота си. Нещо ме накара да се обадя на посочения номер и след няколко разговора, Мишо ме покани да му гостувам. Срещата ни мина добре и преди да се разделим, той ми предложи да се оженим. Обстоятелството, че Мишо е беден, не ме смути ни най-малко, важното беше, че имаше добър и спокоен характер. Обещах му, че ще помисля и ще му се обадя, когато съм готова с отговора си.

По професия съм онколог и един ден в кабинета ми влезе необичаен пациент. Живея в малко градче, където всички се познаваме, затова когато пред болницата спря луксозен черен Lexus, от който излезе впечатляващ мъж, присъствието му не остана незабелязано. Непознатият си казваше Жорж и търсеше моята помощ като опитен лекар. В областната болница му бяха объркали изследванията и го диагностицирали с рак в напреднал стадий. Бързо намерих причината за неговата болка и му предписах лечение. Жорж се възстанови бързо и много скоро се привърза към мен. Оказа се, че той също е вдовец. Съпругата му беше загинала при нещастен инцидент.
Срещите ни зачестиха и няколко седмици по-късно получих предложение за брак. Така за един кратък период се наложи да избирам между бедния Мишо и богатия Жорж.

В крайна сметка избрах втория и сгреших, защото новият ми съпруг излезе човек с ужасен характер. Ако нещо не му харесваше, крещеше и изпадаше в истерия. Блъскаше вратите и не се прибираше по цели нощи. Наистина, парите му ми даваха възможност да живея спокойно, бях материално задоволена, имах бижута и скъпа кола, но нямах спокойствие.

В един момент осъзнах, че той изпива и последната ми капка енергия, унищожава личността, която съм, вреди на здравето ми, съсипвайки ме с всекидневни скандали и истерии. Затова изчаках да замине в чужбина, събрах си багажа и го напуснах. Жорж направи много опити да ме върне при себе си, но аз не искам да повторя злощастната съдба на покойната му съпруга. Съжалявам само, че напуснах добрия Мишо и избрах проклятието на парите пред истинската любов.

Източник: Лична драма

Кажете ни Какво мислите
1Like1Love1Haha0Wow1Sad2Angry

0 Comments

Оставете коментар

Този сайт използва „бисквитки“ („cookies“). повече информация

Настройките на "бисквитките" в този уебсайт са настроени да "позволяват" "бисквитките", за да ви дадат най-добрата възможност за сърфиране. Ако продължавате да използвате този уебсайт и кликнете върху "Приемам" по-долу, вие се съгласявате с това.

Затвори