Моето детство: вкусните лакомства при НРБ
Моето детство премина частично по времето на соца. Казвам частично, защото промените ме завариха на сравнително крехка възраст, когато бях подрастващ тийнейджър. И до днес си спомням с каква радост посрещах храни, които бяха дефицитни за времето си, които не можеха както сега намерят навсякъде и които похапвах с удоволствие. Многократно съм се чудел защо останалите хора по света ги ядат всекидневно, а у нас ги има само на определени места или някой ги носи да речем от Сърбия.
Започвам импровизирания списък с любимия на всички деца течен шоколад.
Са, тогава имаше български вариант, който повече приличаше на кафява паста за зъби. Ядеше се от тубичката и вкусът му леко нагарчаше. Не беше лош, но когато далечни роднини ми донесоха за Нова година истински бял и кафяв течен шоколад, само като го опитах и веднага поисках да изям цялата кофичка. Вкусът му беше страхотен, все още помня колко много ми харесваше. Излапах на два пъти, като дори не си го намазах на филийка хляб, просто нямах търпение за това.
Бонбоните “резенки”. Имаше ги с портокалов и с лимонен вкус. Наредени в две бойни редици в кутията. Когато отивахме някъде на гости, било при баба и дядо или при някой познат, редовно се поднасяха тези вкусни бонбони. Обикновено си взимах едно, след което гледах умолително, докато ми позволят да си взема още и още. Вкусът им беше очарователен, радостното е, че и днес продължавам да ги похапвам с особено удоволствие. Само че вкусът им някак не е съвсем същия.
Плодови млека. В училище още си спомням мръсните смачкани пликчета с вкусната млечна течност в тях. Имаше ухание на ягода и малина, а доста забавно ставаше, когато им изтече срока на годност, защото винаги ме разхлабваха. След като се изпиеха, пликчето се надуваше и пукаше, което правеше удоволствието още по-яко.
Шоколад “Кума лиса”. Безспорната класика на соца. Когато ходехме на планина с баща ми, винаги в раницата се носеше от заветния шоколад. Не знам дали заради планината, но вкусът му беше страхотен и аз много го обичах.
Вкусните пастички. Всеки си спомня пресните пасти в соц сладкарниците. В добавка към тях задължително се пиеше боза, понякога леко вкисната, но със сигурност доста вкусна.
Тоблерон. Това удоволствие не беше за всеки, защото го имаше само в Корекомите. А там не можеше всеки да пазарува, трябваше валута. Но все някой успяваше да докопа от вкусното шоколадче и ме черпеше. Беше вкусно, защото не беше всекидневно ядене. Днес вече са толкова масови, че дори не ги обичам.
Любимите банани и портокали по Нова година. Това вече е класика, всички си спомнят опашките за банани и портокали, когато паднеше снега. Трудно проумявах защо ги има само тогава, но ги ядях с особено удоволствие. Днес се сещам, че има банани един път седмично.
Сладолед на клечка. Ескимото беше най-вкусното нещо, като можех да излапам няколко един след друг. Струваше жълти стотинки. Също много обичах и сметановия сладолед във вафлената фунийка, вкусът му беше приказка.
Локум, детска закуска, вафли. Всичките сладки изкушения, които ги ядях винаги преди обяд. Те си бяха хит в социалистическия живот на НРБ.
Дъвка за балончета “Идеал”. Още помня огромните балони, които ставаха от нея. Беше някак си плътна, все едно дъвчех пластилин.
Може би има още много вкусни лакомства, за които сега не се сещам, а имаха страхотен вкус. Моето детство ще остане в спомените с тях.
