Разгневен български емигрант ни разказа една история, с която никой нашенец не би трябвало да се гордее. Иван живее в Чехия от 12 години. Преместил се е, защото му е писнало да вижда около себе си злобни хора, недобри обноски, клюкарене и намеса в живота. В началото кариерата му тръгва страхотно – той е умен, има страхотни идеи, които успява да ги приложи в работата, която си намира. Неговата дейност е свързана с реклама и дизайн – той трябва да намери подходящата концепция за даден рекламен клип, брошура, билборд или нещо друго. Сече му пипето и той успява да впечатли работодателя си. След две години го повишават в мениджър. Той ръководи идеално своя малък екип, продължава да дава полезни идеи и всички му се радват. Кариерата му тръгва във възходяща линия. Колегите са разбрани, той бързо научава и чешкия, всички го уважават и го слушат. Успява да изтегли и семейството си, като съпругата му гледа малкото им бебе, а Иван изкарва достатъчно пари, за да живеят добре.
Успяват да си вземат малко жилище и дори почти да го изплатят. Има и за спестявания. През ваканциите се прибират до България, където си почиват на нашето море. Но един ден всичко тръгва с главата надолу. След толкова години труд и работа, на пътя на Иван се изпречва българин. При това много добър негов приятел. При една от визитите на Иван в България, двамата с Алеко се виждат на по бира. Алеко споделя, че завижда благородно на Иван, че се е махнал от България. Алеко е със сходна професия в областта на дизайна. Тогава на Иван му хрумва мисълта, че може да накара Алеко да се премести в Чехия и да работят заедно – и без това му трябва човек в екипа му, тъй като колежката му е напуснала съвсем скоро. Не след дълго нещата се случват – Алеко вече е в Чехия и постъпва на работа с Иван.
В началото Иван го обучава и му казва всичко, което трябва да прави. Алеко е старателен – записва си и пита, когато не разбира. Дотук всичко върви страхотно. Главният шеф също е доволен и хвали Иван за своята предприемчивост. Не след дълго се появява проект, над който трябва да се помисли как да се направи най-добре. Алеко кани на заведение Иван, черпи го с уиски. Иван не е свикнал да пие и бързо се напива. Казва му за някои идеи за проекта, които мисли как да се случат в бъдеще. Разговаря се твърде много без да забележи, че Алеко го слуша внимателно и попива всичко. Когато идва време да се види кой какво е направил за проекта, Алеко изненадва всички със страхотна идея, която никой не си е мислил.
Иван е като гръмнат – това е едно към едно негово хрумване. Главният шеф поощрява Алеко и избират неговият проект. Иван е бесен – не може да разбере защо Алеко му е взел идеята. Постепенно нещата отшумяват и работата тръгва постарому. Наближава нов проект. Този път Иван е внимателен – неговите идеи са разписани на лаптопа му. Но явно коварният Алеко успява отново да ги разгадае – един ден остава след работа и рови в лаптопа на Иван, който е забравил да го заключи с парола. И така – отново Алеко изгрява пред големия шеф, а Иван е на заден план. Алеко започва да се натиска да го повишат и не след дълго успява. Сега е само едно ниво под Иван.
А Иван вече е загубил неговото доверие. Двамата са в изключително лоши отношения след тази случка. Иван не споделя с главния шеф, че Алеко е ровил в лаптопа му. Докато всичко това не се случва за трети път. Алеко отново се докопва до информация, която само Иван и един негов колега знаят. За целта той ловко използва колегата и го принуждава да му каже всичко. Чехът е доверчив и вярва на Алеко, че той вече уж е говорил с и обсъдил идеята с Иван. И нашият бате Ваньо отново го отнася. Той вече не се стърпява и ескалира до главния шеф. Но вместо да получи разбиране, главният го понижава и издига Алеко на негово място. И така, сега Иван е н пета глуха – прост служител, а Алеко е на пост мениджър.